ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА (СПЕДИТОРА) ПРИ ЛИПСА, ПОВРЕДА ИЛИ ЗАБАВА ПРИ ПРЕВОЗ НА СТОКИ ПО ЗЕМЯ, ВЪЗДУХ И ВОДНИ ПЪТИЩА

Едни от най-разпространените сделки в съвременния търговски оборот са спедиционните и превозните сделки. По повод на тях възниква винаги въпросът за отговорността на превозвача (спедитора) при липса, повреда или забава при превоз на стоки по земя, възух и водни пътища.

По-долу представяме кратък анализ по темата.

I. Отговорност съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Това е оборима презумпция, която всъшност определя и тежестта на доказване. Превозвачът се освобождава от отговорност за липса, повреда или забава, ако ДОКАЖЕ, че същите се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците от които не е могъл да преодолее. Превозвачът се освобождава от отговорност за липса, повреда или забава, по-специално, ако ДОКАЖЕ, че липсата или повредата са могли да произтекат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от следните факти /тоест, достатъчно е да докаже наличието на някои от следните факти/, а именно:

а) ползуване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата;

б) липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани;

в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или получателя;

г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи;

д) недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите;

е) превоз на живи животни.

Достатъчно е превозвачът да докаже, че вредата или липсата просто са можели да възникнат в резултат от някои от гореизброените в т. 2 рискове, без да е нужно да доказва, че конкретният такъв риск действително и ефективно в конкретния случай е довел до настъпването на липсата или вредата, но тогава правоимащият МОЖЕ ДА ДОКАЗВА, ЧЕ ЩЕТАТА НЕ СЕ ДЪЛЖИ – напълно или частично – НА НЯКОИ ОТ ТЕЗИ РИСКОВЕ. Обезщетението за цялостна или частична липса се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Ограничаване на отговорността: Съгласно първоначалната редакция на чл. 23 от Конвенцията, установен е лимит на отговорността на превозвача при повреда или липса на товар, а именно, че „при всички случаи обезщетението не може да надвиши 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. По силата на чл. 23 от конвенцията /след изменението с Женевския протокол от 1978 г./, сумите, посочени като разчетни единици в тази конвенция, се счита, че се отнасят за специалните права на тираж (SDR), както са дефинирани от Международния валутен фонд. В случай на съдебно производство конверсията на сумите, посочени в чл. 23, пар. 3 от конвенцията /в редакцията след изменението от 1978 г./ в национална валута се извършва според стойността на тази валута в специални права на тираж към датата на постановяване на съдебното решение или към уговорената от страните дата. Стойността в специални права на тираж на националната валута на държава, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метод за оценка, прилаган от Международния валутен фонд в сила към датата на постановяване на съдебното решение или към уговорената от страните дата. Изпращачът може да посочи размер на особения интерес при доставяне, за случаите на липса, повреда или забава, като впише това в товарителницата и заплати допълнителна цена по уговорка. Когато е бил обявен такъв особен интерес при доставянето, независимо от обезщетенията, предвидени в членове 23, 24 и 25 от Конвенцията, може да се търси обезщетение, за доказаната допълнителна щета, в рамките на размера на обявения интерес.

II. Отговорност съгласно Монреалската конвенция за уеднаквявяне на някои правила за международния въздушен превоз.

Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на товар, само при условие, че събитието, което е причинило вредата, е възникнало по време на въздушния превоз. Периодът на въздушен превоз не обхваща никакъв превоз по суша, по море или по вътрешни водни пътища, извършен извън летище. Ако обаче такъв превоз бъде извършен при изпълнението на договор за въздушен превоз с цел натоварване, доставка или претоварване, всяка вреда се счита до доказване на противното, че е възникнала в резултат от събитие, настъпило по време на въздушния превоз. Превозвачът не е отговорен, ако и доколкото ДОКАЖЕ, че унищожението, загубата или повредата на товара са възникнали в резултат на едно или повече от следните обстоятелства:

а) присъщ на този товар дефект, качество или недостатък;

б) неправилна опаковка на този товар, направена от лице, различно от превозвача или неговите служители или агенти;

в) акт на война или въоръжен конфликт;

г) акт на държавен орган, извършен във връзка с влизането, излизането или транзитното преминаване на товара.

Ако превозвачът ДОКАЖЕ, че вредата е причинена от или че за нея е допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение, или лицето, от което произтичат правата му, превозвачът изцяло или частично се освобождава от отговорност спрямо ищеца до степента, до която тази небрежност, неправилно действие или бездействие са причинили или допринесли за вредата. Предвид липсата на изрична уредба по този въпрос в самата Конвенция, приложим е българският Закон за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, според който, за причинени щети при превоз на товари превозвачът заплаща обезщетение в следните размери:

а) при липса на товари, предадени с обявена стойност – обявената стойност. Ако превозвачът докаже, че обявената стойност превишава действителната, обезщетението се плаща в размер на действителната стойност;

б) при липса или повреда на товар – действителната стойност на липсващия или повредения товар.

Отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до сумата от 17 специални права на тираж (SDR) за всеки килограм, освен ако изпращачът е направил по време на предаване на пакета на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на изпращача от доставка в местоназначението. В случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на част от товара или на съдържащ се в него предмет, теглото, което се взема под внимание при определяне на сумата, до която е ограничена отговорността на превозвача, е общото тегло само на въпросния пакет или пакети. Независимо от това, когато унищожаването, загубата, повредата или закъснението на част от товара или на съдържащ се в него предмет засягат стойността на другите пакети, включени в същата въздушна товарителница или в същата квитанция или ако такива не са издадени, в данните, съхранени чрез другото средство, посочено в чл. 4, ал. 2 от Конвенцията, общото тегло на този пакет или пакети също се взема под внимание при определяне лимита на отговорност.

III. Отговорност съгласно Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешни водни

Превозвачът носи отговорност за загуби в случаите на липса или повреждане на товара, възникнали от момента на приемане на товара за превоз до момента на предаването, или настъпили в резултат от забавяне на изпълнение на задължението за предаване на товара. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако ДОКАЖЕ, че загубата е обусловена от обстоятелства, които грижливият превозвач не е могъл да избегне и чиито последствия не е могъл да предотврати. В следните случаи СЕ СМЯТА, че липсата, повредата или закъснението за предаване на товара са обусловени от обстоятелства, които грижливият превозвач не е могъл да избегне и чиито последствия не е могъл да предотврати, а именно, ако превозвачът ДОКАЖЕ, че липсата, повредата или закъснението за последица от едно от следните обстоятелства:

a) действие или бездействие на товародателя, товарополучателя или лицето, упълномощено да се разпорежда с товара;

б) обработка, товарене, подреждане или разтоварване на товара от товародателя или товарополучателя или от трети лица, действащи по нареждане на товародателя или товарополучателя;

в) превозване на товара на палубата или в открити трюмове, ако това е било договорено с товародателя или съответства на търговските обичаи, или пък се изисква от действащите норми;

г) от естеството на товарите, с което е свързана пълната или частичната липса или повреждане, в частност – счупване, ръждясване, загниване, изсушаване, изтичане, естествени загуби при транспортирането (на обем или тегло) или от въздействието на паразити или гризачи;

д) при липса или дефекти на опаковката, когато товарът по силата на свойствата си е изложен на загуби или повреждане при липса на опаковка или наличие на дефекти по нея;

е) при недостатъчна или неточна идентификационна маркировка на товара;

ж) при провеждане на операции или опити за провеждане на операции по спасяване на човешки живот или имущество по вътрешните водни пътища;

з) при превоз на живи животни, с изключение на случаите, когато превозвачът не е предприел съответните мерки или не е спазил инструкциите, уговорени в договора за превоз.

В случаите, когато превозвачът носи отговорност за пълната загуба на товар, сумата, която следва да плати като обезщетение, е равна на цената на товара в мястото и в деня на предаването му в съответствие с договора за превоз; предаването на товара на неупълномощено лице се счита за загуба на товар. В случай на частична загуба или повреждане на товара превозвачът носи отговорност, ограничена до размера, с който се намалява стойността на товара; „стойността на товара“ се определя в съответствие с неговата борсова цена, а при липса на такава – в зависимост от пазарната цена, а когато и едната, и другата не могат да бъдат определени – съгласно обичайната цена на товар от същия вид и качество в мястото на предаването. По отношение на товарите, които поради свойствата си са подложени на естествени загуби при транспортирането, превозвачът независимо от продължителността на превоза носи отговорност само за тази част от загубите, която превишава естествените загуби, договорени от страните в договора за превоз, или при липса на такава договореност – определени съгласно правилата и практиката, действащи в мястото на получаване. Превозвачът при никакви обстоятелства не носи отговорност за суми, превишаващи по-голямата сума между 666,67 разчетни единици на пакет или друга товарна единица или пък 2 разчетни единици на всеки килограм тегло, посочен в транспортния документ, на загубен или повреден товар. Ако товарно място или друга товарна единица е контейнер и ако в транспортния документ не е посочен броят на местата или товарните единици като консолидирани в контейнера, сумата 666,67 разчетни единици се заменя с 1500 разчетни единици за контейнер, без да се счита съдържащият се в него товар, и допълнително 25 000 разчетни единици за товарите, които са поместени в контейнера. Когато за обединяване на товара се използва контейнер, палет или подобно съоръжение за транспортиране, като товарно място или друга товарна единица се разглежда всяко товарно място или товарна единица, указани в транспортния документ, като намиращи се във или на това съоръжение за транспортиране. Като изключение от казаното, товарът, намиращ се във или на това съоръжение за транспортиране, се разглежда като една товарна единица. В случаите, когато съоръжението за транспортиране е загубено или повредено, това съоръжение, ако не е собственост на превозвача и не е предоставено от него, се разглежда като отделна товарна единица. В случай на щети, дължащи се на закъснение за предаване на товара, превозвачът носи отговорност в размер, непревишаващ размера на навлото. Независимо от това общият размер на отговорността, определен в ал. 1 на чл. 20 от Конвенцията и първото изречение на алинея 3 на чл. 20 от Конвенцията, не може да превишава пределната величина, която се прилага на основание ал. 1 на чл. 20, в случай на пълна загуба на товара, по отношение на който е възникнала тази отговорност. Максималните граници на отговорността, предвидени в конвенцията, не се прилагат: a) ако естеството и по-високата стойност на товара или съоръжението за транспортиране са били изрично посочени в транспортния документ и превозвачът не е оспорил тези данни; или б) ако страните изрично са договорили по-високи максимални предели на отговорност.

Екипът на Ковачев и партньори